Под руините на японската атомна електроцентрала Фукушима Даичи, място на една от най-тежките ядрени аварии в историята, учени направиха откритие, което едновременно изумява и тревожи. В силно радиоактивните води, изпълващи пространството под реакторите, бяха открити микроорганизми, които оцеляват и процъфтяват, макар и без каквито и да било специфични механизми за защита от радиация. Тази неочаквана устойчивост поставя нови и сериозни предизвикателства пред десетилетния процес по демонтаж на централата.
Повече от десетилетие след трагичната авария през 2011 г., огромни количества замърсена вода продължават да се натрупват в дълбините на централата. Инженерите отдавна са забелязали странни, плътни образувания, наподобяващи микробни килими, което веднага повдигна въпроси. Подобни биологични съобщества имат потенциала да ускорят корозията на металните конструкции и значително да усложнят усилията по извеждане от експлоатация, както вече е наблюдавано при други ядрени инциденти, например в Три Майл Айлънд в САЩ.
За да разбулят мистерията, екип от изследователи, ръководен от Томоро Варашина и Акио Канай от университета Кейо, събра проби от торуса – специално проектирана херметична камера под реактора, чиято функция е да поглъща налягането на парата. Анализът чрез секвениране на ДНК донесе изненадващи резултати. Вместо очакваните екстремофили – микроби, известни със своята изключителна устойчивост на радиация, като *Deinococcus radiodurans* или *Methylobacterium radiotolerans*, пробите бяха доминирани от съвсем обикновени морски хемолитотрофни бактерии. Сред тях преобладаваха представители на родовете *Limnobacter* и *Brevirhabdus*, както и желязоокисляващи бактерии от родовете *Hoeflea* и *Sphingopyxis*.
Най-поразителното е, че тези микроорганизми не показват никаква повишена резистентност към радиация. Това навежда на мисълта, че въпреки високите нива на радиация, те не са били достатъчно унищожителни, за да предотвратят растежа на микробни съобщества или да селектират единствено силно резистентни видове. Учените предполагат, че ключът към тяхното оцеляване се крие във формирането на биофилми – естествени защитни бариери, които им позволяват да се предпазват от враждебната среда.
Това заключение има значителни инженерни последици. Образуването на плътни биофилми в радиоактивната вода може сериозно да наруши видимостта, което е критично за дистанционни операции. Освен това, тези микробни съобщества могат да ускорят корозията на жизненоважно оборудване и да усложнят още повече процеса по извеждане от експлоатация на централата – амбициозен проект, който се очаква да продължи десетилетия.
Изследването категорично показва, че микробите под Фукушима не са мутирали в уникални, радиационно устойчиви „форми на живот“. Те са останали обикновени, но са демонстрирали забележителна способност за адаптация и оцеляване, дори и без допълнителни биологични „трикове“. Именно тази неочаквана устойчивост на обикновения живот в една изключително враждебна среда създава нови и непредвидени предизвикателства пред усилията за справяне с дългосрочните последици от ядрената авария.
