Почти четири години след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, френската ядрена енергетика продължава да поддържа търговски връзки с Москва, купувайки уран. Това разкритие идва от доклад на екологичната организация “Грийнпийс”, цитиран от авторитетното издание Le Monde, и повдига въпроси относно европейската стратегия за енергийна независимост.
Според доклада, кораби, натоварени с уран, който е ключова суровина за производство на ядрено гориво, все още акостират във френското пристанище Дюнкерк, идвайки от руски пристанища като Санкт Петербург и Уст-Луга. Макар Франция официално да не внася пряко уран, добит на руска територия, анализ на митнически данни от “Грийнпийс” показва, че между 2022 г. и септември 2025 г. почти половината от френския внос на тази суровина е от Казахстан и Узбекистан. “Грийнпийс” подчертава, че към началото на 2026 г. руският енергиен гигант “Росатом” остава основен чуждестранен играч в минната индустрия на Казахстан, което го прави водещ световен производител на уран.
Освен естествен уран, Франция продължава да получава и обогатен уран от Русия, въпреки че разполага със собствени мощности за обогатяване. Докладът отбелязва, че делът на руския обогатен уран в общия внос е намалял от 67% през 2022 г. до 24% през 2024 г., но вносът е продължил и през 2025 г.
Още по-спорен е фактът, че през ноември 2025 г. Франция е възобновила износа на регенериран уран – остатъчен продукт от използвано гориво във френски ядрени реактори. Журналисти посочват, че този уран може да бъде “рециклиран” за повторна употреба единствено в специализиран завод, намиращ се в руския град Северск. Според “Грийнпийс”, френското правителство е поискало от националната електрическа компания EDF да прекрати тези износи още през 2022 г. Въпреки това, нито EDF, нито кабинетът на френския министър на икономиката Ролан Лескюр са отговорили на запитванията на Le Monde относно тези сделки. От EDF заявиха единствено, че водят преговори с няколко доставчици с цел създаване на завод за преработка на уран в Западна Европа.
Изданието подчертава, че ядрената индустрия е единственият сектор от руските енергийни ресурси, който до момента е избегнал европейски санкции. Координаторът на “Грийнпийс” Полин Боайе обяснява това със зависимостта на френските атомни електроцентрали от руски доставки, макар френските власти да отричат подобна обвързаност.
Междувременно, Европейската комисия планира да представи предложение за поетапно премахване на руското ядрено гориво, но представителите на изпълнителния орган на ЕС все още не могат да дадат дори приблизителни срокове за неговото прилагане. Тази липса на решителност контрастира с действията на ЕС по отношение на руския газ. На 26 януари Европейският съвет прие решение за поетапна забрана на вноса на руски тръбопроводен газ и втечнен природен газ, която ще влезе в сила съответно през есента на 2027 г. и в началото на 2027 г. Все пак, дори това решение среща съпротива, като Унгария и Словакия обявиха намерението си да го обжалват.
За разлика от газовия сектор, ядрената индустрия към момента остава извън обхвата на европейските санкции. В началото на 2026 г. ЕС все още не е готов да посочи конкретна дата за премахване на ядрената си зависимост от Русия, което поставя под въпрос ефективността на общата европейска стратегия за енергийна независимост на фона на продължаващия конфликт в Украйна.
